"Чувал съм, че в далечна земя, в царството на дивна хубавица, извира жива вода. Умие ли се някой от тая вода — ако е млад, не остарява; ако е стар, ще подмладее; ако е болен, ще оздравее. Който от вас ми донесе жива вода, той ще царува вместо мене."
Приказки
19 posts
— Ей, ветре!... Дай ми брашното, дето го разпиля! ... Трябва да го върнеш! Затова тичам цели три дни да те гоня!
Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове. – Стигнахме, – каза Мъдрецът. – Нека ти разкажа една история, която ще ти помогне да разбереш какво е страстта, обичта и любовта ...
Веднъж ученик попитал Учителя: – Учителю, ти си толкова мъдър. Ти винаги си в добро настроение, никога не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана такъв. Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и прозрачна, найлонова торба. – Когато се ядосаш на някого, вземи този картоф и […]
— Ах, това са моите ябълки! — рече старецът и разказа историята си от начало до край: как сменил коня с кравата, кравата с овца и тъй нататък, догдето стигна до чувала с ябълките.
Един човек седял в край пътя близо до входа на средноголям град. Приближил се до него преминаващ юноша и попитал: „Никога преди не съм бил тук. Какви хора живеят в този град?” Старикът отговорил: „А какви са хората там, откъдето идваш?” – Егоисти и много зли. Именно затова с радост […]
Приказка от книгата „Нека ти разкажа“ Хорхе Букай Живеели някога баща и неговия син. Когато синът пораснал, бащата му рекъл: — Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля, че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е […]
Преди много години цветовете на този свят започнали да спорят. Всеки твърдял за себе си, че е най-добрият, най-важният, най-необходимият, най-обичаният! Излязъл напред ЗЕЛЕНИЯТ и казал: Разбира се, че съм най-важният! Аз съм символ за живот и надежда. Аз съм избран за тревата, за цветята и листата. Без мен ще умрат […]
Веднъж едно малко момче се върнало в къщи от училище и предал на майка си писмо от учителя. Майката се разстроила и се разплакала, а после прочела писмото на глас на сина си: „Вашият син е гений. Това училище е твърде малко за него и няма учител, който е способен […]
Понеделник – тежък ден, и слава богу, че той най-накрая приключва. Пътувайки към дома, в душата ми беше същото както и навън намръщено, студено и кишаво. Заръмя ненужен дъждец, който да довърши безрадостния ден. За да бъде картинката пълна, когато спрях на нашата улица се оказа, че да мина по […]