Различните произношения на любовта

— Преди също спомена гледната точка — каза Бари. — Какво имаш предвид?

Джоунс се взря замислено в двамата за миг, после, без да удостои Бари с отговор, се обърна към Ян:

— Мило момиче, твоят баща беше ли добър съпруг на майка ти?

Ян се намръщи:

— Не разбирам какво общо има това с…

— Моля те — вдигна ръка Джоунс. — Просто ми отговори на въпроса. Беше ли баща ти добър съпруг на майка ти?

— Да. Мисля, че да.

— Обичаше ли я?

— Да.

— А как твоят баща показваше на майки ти, че я обича? – Ян примигна насреща му.

— Ами… — започна тя колебливо, — правеше разни неща за нея.

— Какви неща? — попита Джоунс.

— Е, нали се сещаш… Миеше чиниите от време на време. Поправяше разни работи из къщи.

Ян стисна зъби, втренчи се в Бари и добави:

— Подрязваше храстите в двора, така че къщата да изглежда приветлива.

Джоунс обърна очи към Бари, без да се усмихва. Изобщо не беше учуден, че коментарите на Ян се насочиха именно срещу съпруга й.

— Мило момиче, кажи ми сега как този млад човек тук — той кимна към Бари — се отнасяше с теб, когато започнахте да се срещате? Искам да се сетиш за нещо определено. Как той ти показваше, че те обича?

Въпросът отприщи у Ян порой от думи:

— О, Бари беше прекрасен! Често идваше в апартамента ми, за да ми готви. Винаги, когато вечеряше при мен, ми помагаше с миенето на чиниите. Поправяше всичко повредено, точно както татко правеше за мама. Веднъж дори отиде в дома на родителите ми, докато тях ги нямаше, и им окоси моравата! Но не беше само това! Мога да разкажа хиляди неща, които Бари правеше за мен.

Изведнъж тя посърна и устните й затрепериха.

— Но тогава той ме обичаше… — Ян заплака. — Той не разбира…

Бари беше затворил очи. Сега поклати глава:

— Ян е права. Аз наистина не разбирам. Признавам. — Той отвори очи и се взря в Джоунс. — Но аз я обичам!

Очите му се извърнаха към Ян и той добави почти с ярост:

— Обичам те.

Погледът му отново се върна върху Джоунс:

— Не знам колко пъти на ден трябва да повтарям на тази жена, че я обичам, че е красива, че е прекрасна! Честно ти казвам, вече не знам какво да правя. Това ме влудява. Днес не подписах документите, но може би ние просто трябва да се разведем.

Ян заплака с глас и скри лице в дланите си. Бари се смути, защото изведнъж осъзна, че е повишил тон и сега доста клиенти от другите маси поглеждат нервно към тях.

Джоунс леко докосна Ян по рамото и каза:

— Хайде да се разходим.

Хенсънови бяха твърде объркани и никой от тях не се сети да плати сметката, но само един поглед и едно намигване от страна Джоунс към седналата пред касата Нанси оправиха всичко. Тримата бързо напуснаха заведението.

След минута крачеха по плажа.

…..

— Млади човече — продължи Джоунс, без да обръща внимание на раздразнението му, — когато ти си бил обичан от някого, как си разбирал за това?

— Моля? — Бари спря и се извърна към стареца.

— Продължавай да вървиш — кротко нареди Джоунс. Отговори ми на въпроса. Когато някой те е обичал, когато си се чувствал обичан от някого в миналото, как този някой е изразявал обичта си към теб?

— Казвал ми е.

— Какво ти е казвал?

— Казвал ми е, че ме обича.

— И по-точно? — настоя Джоунс. Бари въздъхна.

— Когато някой ме обича, той ми казва колко хубава работа имам. Казва ми, че изглеждам добре. Казва ми, че… че съм добър човек. Казва ми, че ме обича.

Джоунс присви очи:

— Съпругата ти казва ли ти всички тези неща?

— Преди ми ги казваше. Ян се обади:

— Толкова много хора казват на Бари всичко това. Няма нужда да го чува и от мен.

Джоунс подмина коментара й и отново се обърна към Бари:

— Ако тя никога не ти казва, че те обича, ти откъде си бил сигурен през всичките тези години, че тя наистина те обича?

— Сигурно просто съм приел, че ме обича — отвърна Бари замислено. — Мислех си, че Ян ме обича, защото винаги беше с мен. Остана с мен.

— Е, сега тя си тръгва — отбеляза Джоунс безстрастно. Бари спря и сложи ръце на кръста си:

— Накъде всъщност отива този разговор?

Ян също спря, а Джоунс застана пред тях и ги погледна в очите:

— Още един въпрос. Към двама ви… Става ли? Много неща сте преживели заедно — двайсет и една години сте делили и добро, и лошо. Ако днес имахте вълшебна пръчица и можехте само с едно махване да спасите брака си и да продължите нататък щастливи и сигурни във взаимната си обич… щяхте ли да го сторите?

Бари и Ян почти без колебание, но без никаква надежда, че предложеното от Джоунс може да се сбъдне, се съгласиха, че ако беше възможно, те биха спасили брака си.

— Ами добре. — Джоунс се усмихна и пое дълбоко въздух. — Това е чудесно! Лесно може да стане. Нуждаете се само от нова гледна точка.

Бари се намръщи отново и отвори уста да каже нещо, но Джоунс го изпревари:

— Не, не, не. Сега ще говоря аз. Вие ще слушате. От сегашната си гледна точка и двамата виждате само един провален брак. Аз обаче виждам просто недоразумение. Грешка в общуването. Ето какво имам предвид. Да си представим, че ти — Джоунс посочи Ян — си американка. А ти — той посочи Бари с театрален жест — си шотландец! Някой от вас двамата срещал ли е някога жив шотландец?

— Да — отвърна Ян. — Една братовчедка се омъжи за шотландец. Сега живее с него в родния му град.

— Той говореше ли английски? — невинно попита старецът.

— Разбира се — отвърна Ян. — Не че това имаше някакво значение.

— Какво имаш предвид?

— Ами тук никой и дума не разбираше от приказките му. Голям майтап стана, когато двамата си дойдоха в Щатите за Коледа.

— Именно! — възкликна Джоунс. — Схванахте ли сега какво искам да ви кажа! Американецът и шотландецът говорят на един и същи език, но с толкова различно произношение, че често изобщо не могат да се разберат! При вас, приятели мои, положението е същото. Вие говорите на един и същи „език“ — езика на обичта, защото всеки от вас наистина обича другия — но „произношенията“ ви са започнали да се различават.

— Мило момиче — обърна се кротко Джоунс към Ян, — твоят съпруг наистина те обича. Всъщност мисля дори, че те обича много. Но неговото „произношение“ е такова, че той изразява любовта си чрез думи. Той я изказва. Това е и единственият начин за изразяване на любовта, на който Бари е способен. По тази причина той може да се почувства обичан само ако чува думи на обич в отговор.

— Както казах, край Бари има много хора, които непрекъснато му казват колко е прекрасен — защити се Ян.

— Може и така да е — отвърна Джоунс с крива усмивка. — Тия други хора може и да са стотици… Но единственият човек, който действително има значение за Бари, си ти. За него другите хора не са от значение, защото той обича теб. Само теб. Затова само твоите думи на обич могат да го накарат да се почувства обичан.

Джоунс видя как разбирането плъзна като слънчев лъч по лицето на Ян. Това му даде кураж да продължи:

— За съжаление всеки човек изразява любовта си по точно определен начин и за да се почувства сам той обичан, другият трябва да му засвидетелства обичта си точно по същия този начин, да му „проговори“ със същото „произношение“. По тази причина съпругът ти прави всичко по силите си — отново и отново — чрез думите си да ти каже колко много те обича. Но ти не го разбираш, защото още не си изучила специфичното „произношение“, чрез което той изразява любовта си. Това е така, защото ти самата изразяваш любовта си по друг начин — чрез дела.

През целия си живот — а още по-малко по време на брака си — нито Бари, нито Ян бяха получавали просветление, но сега това се случи и те го осъзнаха. Джоунс видя, че вниманието им е приковано напълно от думите му, и продължи да обяснява:

— Млади човече — обърна се той към Бари, — твоята съпруга отчаяно се опитва да ти покаже любовта си, като прави различни неща за теб. Също така отчаяно тя чака да чуе твоето „обичам те“, но не изказано чрез думи, а изразено с някакви конкретни дела, предназначени специално за нея. Но ти също не си разбирал нейното „произношение“, тези дребни постъпки и услуги са ти се виждали маловажни и Ян се е почувствала сама и необичана.

Съпрузите безмълвно се взираха в Джоунс. Очите на Ян бяха пълни със сълзи.

— Той е прав — обърна се тя към Бари. — Как не съм го разбрала по-рано. Аз мислех, че не правиш нещата, за които те моля, защото не ме обичаш.

— И аз не съм разбирал — призна Бари. — Не знаех, че тези дреболии са толкова важни за теб.

— Млади човече — попита Джоунс, — дали ще можеш да изучиш и друг начин за изразяване на обичта си освен този, който вече владееш? Ще ти бъде ли по силите да миеш чиниите, да готвиш или да чистиш от време на време… Пък може и да подрежеш тоя имел пред верандата, а?

Проницателят, Анди Андрюс

 

бутон за сайт

Оставете коментар