Приказка за цветовете Дъгата

Приказка за цветовете на Дъгата

Преди много години цветовете на този свят започнали да спорят. Всеки твърдял за себе си, че е най-добрият, най-важният, най-необходимият, най-обичаният! 

Излязъл напред ЗЕЛЕНИЯТ и казал: 
Разбира се, че съм най-важният! Аз съм символ за живот и надежда. Аз съм избран за тревата, за цветята и листата. Без мен ще умрат всички животни. Погледнете природата около вас и ще видите, че аз съм в средата! 

Тогава СИНИЯТ казал: 
Ти мислиш само за Земята! Но виж небето и морето! Аз съм във водата, която е основата на целия живот и от дълбините на морето стигам чак до облаците. Небето дава простор, свобода и безкрайност. Без моята свобода щяхте да сте едно нищо! 

Не се съгласил с тях ЖЪЛТИЯТ и казал: 
Всички вие сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина по света. Слънцето е жълто, Луната е жълта, звездите са жълти… Един слънчоглед кара света да се смее. Без мен нямаше да има смях! 

Тогава ОРАНЖЕВИЯТ започнал да се хвали: 
Аз съм цвета на здравето и обновлението. По-рядко се показвам, но съм ценен, защото служа за потребностите на човешкия живот. Аз пренасям най-важните витамини. Помислете за морковите, тиквите, мангото и папаята. Не съм винаги на хоризонта, но когато оцветявам небето по време на изгрев и залез, красотата ми е толкова впечатляваща, че никой не си губи времето в мисли за вас. 

ЧЕРВЕНИЯТ не можел да издържи повече и извикал: 
Аз съм вашият владетел! Аз съм кръвта- кръвта на живота! Аз съм цвета на опасността и смелостта. Готов съм да воювам за нещо. Паля огън в кръвта. Без мен Земята би била пуста като луната. Аз съм цвета на страстта и любовта, на червените рози и мака. 

ПУРПУРНИЯТ се надигнал и казал гордо: 
Аз съм цвета на водачите и силата. Царе и главатари са избирали винаги моя цвят, защото е символ на авторитет и мъдрост. Никой не може да се съмнява в мен. 

Накрая се обадил и ИНДИГОВИЯТ цвят, по-тихо в сравнение с останалите, но все така със самочувствие: 
Спомнете си за мен. Аз съм цвета на мълчанието. Едва ли ме приемате наистина, но без мен всички бихте станали безотговорни. Аз представям мислите и наблюденията, полумрака и дълбоката вода. Нуждаете се от мен за равновесието и контраста, за молитвата и вътрешната свобода. 

Така цветовете продължили да се изтъкват, всеки възхвалявал качествата си. Техният спор ставал все по-шумен и по-шумен. Изведнъж присветнала една светкавица и се чул гръм. Проливен дъжд завалял върху тях. Цветовете започнали да се бутат, опитвайки да се скрият зад другия. 

В цялата олелия се чул гласът на ДЪЖДА: 
„Вие, глупави цветове, се карате един с друг и се опитвате да затапите отсрещния! Не знаете ли, че всеки един от вас е създаден с определена цел, единствен и особен? Хванете се за ръце и елате при мен.” 

Те направили както им било наредено, събрали се и се хванали за ръце. 

Дъждът продължил да говори нататък: 
От сега нататък, когато вали, всеки от вас ще се извие по небето, за да напомня за това, че вие може да живеете заедно в мир. ДЪГАТА е знак за надеждата на утрото. Така, винаги когато един хубав дъжд измива света и се появи дъга на небето, ще се сещаме за това, че между нас цари уважение. 

споделяне на връзка

Оставете коментар