Призванието

Ще ви разкажа малко повече за ПРИЗВАНИЕТО, каквото аз го разбирам. То е вид творчество, а не професия. Призванието е всяка крачка по пътя, а не крайната цел. Призванието е енергия, част от теб, твоята уникалност, която само и единствено ТИ можеш да дадеш на хората около теб и на света. Нещо, с което си полезен на света. Рядко можеш да го опишеш само с една дума. Дали го осъзнаваме или не, ние го правим през целия си живот. Но когато действията станат съзнателни, тогава целия живот се променя и става някак по-смислено, по-радостно, по-удовлетворяващо!
Обичайно децата знаят какво е тяхното призвание, но родителите не спираме да ги учим и поучаваме, защото си мислим, че знаем повече от тях. Така те ни вярват и забравят собствените си знания с годините.

Да намериш своето призвание е едно живото-променящо преживяване. Едно такова, при което хем си същия, хем не съвсем.

Всички ние тръгваме по нашия път и съобразявайки се с хората около себе си започваме да следваме чуждите желания. Тогава именно яснотата за призванието, това каква е нашата автентичност, ни връща на верния път. Призванието е пътеводната светлина, която ни осветява и осмисля пътуването. Следвайки своето призвание нашето пътуване преминава от каране на каруца по черен път в умело шофиране на комфортен автомобил по многолентова магистрала.

 

За да намериш своето призвание, трябва съвсем съзнателно да работиш по въпроса, т.е. да се ангажираш. Имам предвид, че това не е нещо, което пада от небето, а изисква работа. Помисли добре и реши колко време всеки ден или пък седмично можеш да отделите за работа по намирането на призванието си. Отговори пред себе си искрено, нека е реално. Ако мислиш, че си доста натоварен и повече от 5-6 минути на ден е нереално – нека да са 5-6 минути на ден, но си сложи някакво напомняне, не се оставяй на това да се сетиш. Ако усещаш, че за подобна работа не можеш да отделиш всекидневно време – нека да е 30-ина минути седмично, но поеми ангажимент към себе си, който да е реален и го изпълнявай. Създай си време и място за себе си. Ходи пеша на работа, направи си разходка след работа, стани по-рано сутрин, за да останеш сам в тишина. След като веднъж си създадеш този навик, после вече ще си го търсиш, но дотогава просто го повтаряйте отново и отново всеки ден. Това е начина да чуеш своя вътрешен глас, какво има да ти каже. А той говори само в пълна тишина и немислене.

Най-първо ще те посъветвам да си направиш един дневник, дори и да е просто събиране на отделните листи, на които си пишеш по нещо за себе си през деня. Отговаряйки си на въпросите и търсейки своите отговори, най-лесно ще ги намериш, като ги напишеш черно на бяло, и след време се върнеш към тях и ги прочетеш отново. Нещо като сглобяване на пъзел, парченце по парченце. Остави си дневника отворен до теб и пиши там всичко, което ти мине през ума – стари и нови идеи, смислени и откъслечни думи. Не мисли дали е умно или глупаво – просто си записвай мислите на момента, преди да са избягали.

Ако не ти се прави дневник, в който да подреждаш пъзела на СЕБЕ СИ, то направи си едно табло, на което да си слагаш малки листчета. Закачвай листчета, на които пишеш всяка своя силна черта от характера, всяко свое отделно умение, всяко свое добротворене. Не търси по-правилно такова или по-добро и НЕ СВАЛЯЙ листче от таблото с идеята, че следващото е по-оригинално. Само допълвай, без да сваляш. Сякаш СЪ-ТВОРЯВАШ СЕБЕ СИ, дай си свободата Да Бъдеш себе си, без свян или смирение, полети смело.

И най-важното – Не спирай да се питаш? Както вече често казвам – отговорите идват веднага, но трябва първо да има зададени конкретни въпроси! Дръж подръка дневника или лист и химикал и пиши всяка хрумка, колкото и нереална или абсурдна да звучи в момента.

Едното парченце от пъзела е онова, за което МЕЧТАЕШЕ КАТО ДЕТЕ. Онова нещо, което обичаше да правиш за забавление и без външна принуда. Върни се в детството си и остани там като страничен наблюдател. На какво обичаше най-много да играеш като дете? За какво мечтаеше най-често като дете? В приказките и сред любимите героите на кой се оприличаваше най-често? Ако имаше вълшебна пръчица и можеш да се превърнеш на каквото и да било животно за един ден – какво животно би искал да станеш?

Друго парче от пъзела е ДОСЕГАШНИЯ ТИ ПЪТ. В мен отекват едни думи от ангелските карти на Стефи Недевска „Всъщност Пътят е целта“. Призванието не е нещо външно от нас, нито пък е нещо изцяло ново и различно за нас, което да търсим извън нас, извън нашия живот, то е конкретни подробности от нашата природа. Не го намираш някъде извън себе си, не и с четене или слушане, прозираш го когато се вгледаш навътре в себе си и в своята природа. Вървейки по своя собствен път досега, ако го огледаш като страничен безпристрастен наблюдател – Кого виждаш? Какво прави? Какво го води към сегашния ти Аз?

Трето парче от пъзела е твоето лично ТВОРЧЕСТВО, личната уникалност. Думата творчество не я свързвам с изкуството, а със способността на всеки индивид да твори нещо свое, от себе си – било то материално или нематериално. Всеки човек, без изключение има свое уникално умение, в което няма конкуренция. И това е нещо, което се развива и подобрява през целия живот. Това е всяка твоя силна черта от характера (дори и тези, за които си бил критикуван), всяко твое умение (колкото и неоценено да ти изглежда), всяко твое добротворене като начин на себеизразяване (макар и да е останало неотблагодарено). Какво обичаш да правиш само защото те зарежда? Какво ти носи истинско удовлетворение и ентусиазъм? Какво би правил за без пари, само за свое удоволствие?

Четвърто парче от пъзела е свързването с останалите – то е ПОЛЕЗНОСТТА ти за света. Слънцето изгрява всяка сутрин, просто защото е слънце. То е животворна сила, дава светлина и живот на Земята. Не че трябва, а просто Е такова. Така и реката, тече и се движи, напоява чрез себе си, дълбае си коритото и премества камъчета, просто БЪДЕЙКИ река, а не защото така трябва. Бъдейки част от природата и човекът също има свое уникално и неповторимо призвание и смисъл, чрез което просто е, а не трябва да е. АЗ СЪМ, ТОВА, КОЕТО СЪМ. Какво е онова, което даваш на другите около себе си, просто бъдейки себе си? Каква енергия даваш от себе си с широко отворено сърце? За какво най-често те търсят приятелите и близките ти, за какво разчитат на теб?

Друго парче от пъзела са твоите лични ценности, онези които са важни за теб. Различаването на личните ценности от обществените принципи е в твоята уникалност. Принципите са онези, които са създадени от обществото, а ние само поемаме – да живеем в семейство, да работим, да обичаме, да сме полезни на другите, да имаме деца. А ценностите са онези, които са важни за мен. Какво прави важно за мен да имам семейство? Какво ми носи на мен това семейство? Какво губя, когато нямам семейство? Какъв е смисълът да имам семейство?

Призванието – да бъдеш призован да правиш нещо, което да осмисля  живота ти, не е едно нещо и не е еднократно. Призванието е процес, обхващаш целия живот, от началото до края, някаква енергия, нещо което даваме от себе си на света, причина, поради която се раждаме. И тази енергия и това нещо е уникално, само ти го можеш и никой друг. Като например да караш хората да се усмихват, да чупиш стари окови, да внасяш наоколо промяната. Освен, че ти го правиш с лекота, просто защото го умееш, то е и нещо, за което близките ти те търсят. Ти живееш в тази среда, защото имаш какво да й дадеш. Какво е твоето умение по рождение? За какво най-често се обръщат към теб близките ти? С каква своя енергия ще оставиш белег на света и след теб?

Време е да те предизвикам към СМЕЛОСТТА  Да Бъдеш себе си! Колко пъти вътрешния глас нашепва какво желае, докато външния го контрира „да бе да, ти чуваш ли се…“. Колко лъжливи бариери и самоблокировки сме си сложили с идеята, че не можем да правим това или онова. И най-лошото в подобни случаи е, че чуждото мнение е само в началото, а след това ние лично избираме да вярваме как не можем. Мислим, че не можем да рисуваме, защото не сме художници или не можем да пишем, защото не сме писатели. А те художниците са се научили да рисуват, защото са започнали да рисуват и са си позволили да се научат 😉 Т.е. трябва просто да сложим коня пред каруцата – да сменим местата на СЪМ и МОГА и да сложим МОГА пред СЪМ. Сега те предизвиквам към проява на смелост, нещо от сорта на “ и какво от това“. Бъди смел и се себеизрази, изрази своето лично творчество, каквото и да е то. Дори и да няма никакъв смисъл в момента, просто направи първата крачка към твоето лично изявяване. Извади своята лична уникалност на показ, нещо, което твориш лично и само и единствено ти. ОСМЕЛИ СЕ ПРОСТО ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ, ДА МОЖЕШ! И не очаквай всички около теб да изригнат във възторг, и въпреки това направи го, защото така го чувстваш.

Поеми смело по пътя на СебеПреОткриването и вярвай силно в себе си и своите умения. Не чакай първо другите да повярват в теб, тогава и ти. Опитай се да гледаш в миналото само докато намериш своя ресурс, който да използваш тук и сега. Хвърляй поглед към бъдещето само за създаване на мечтите си и да не губиш посоката, която да поемеш в този момент. Просто защото единственото време, в което можеш да направиш крачка е ТУК И СЕГА! Можем да изминем стотици километри в тъмнината само със светлината на една свещ в ръката, която да осветява само следващата ни крачка. Няма нужда да виждаме целия път, достатъчно е да е осветена само следващата ни стъпка!

spodelime.com

Оставете коментар