Магазин за Щастие

Понеделник – тежък ден, и слава богу, че той най-накрая приключва. Пътувайки към дома, в душата ми беше същото както и навън намръщено, студено и кишаво. Заръмя ненужен дъждец, който да довърши безрадостния ден. За да бъде картинката пълна, когато спрях на нашата улица се оказа, че да мина по нея беше просто невъзможно – улицата беше затворена поради ремонт. Работниците грижливо бяха прокарали цветна лента с табелка „Без изход”. Макар, че и входа беше невъзможен.
Това беше жестоко – от ляво се намираше дългата училищна ограда, от дясно входа на поликлиниката. Трябваше да карам само направо. Мислено благослових местната управа ?и продължих напред. Трябваше да завия по една малка уличка, която до момента не бях забелязала. В края на уличката видях магазин. Той беше разположен под един от жилищните блокове и името му ме порази „Магазин на щастието”.
„..Интересно какво ли може да продават в този магазин?..” – запитах се аз. През това време дъжда за да ми отмъсти се усили, и аз за да се спася се шмугнах в магазина. Вратата тихо се затвори зад мен, и нежен звън извъня за да уведоми за нов посетител. Стори ми се, че някой се засмя. И от това едно приятно вълнение обзе тялото ми…усещане, че ще се случи нещо хубаво.
Влизайки аз се сепнах за миг. Честно да си кажем тук цареше някакъв хаос. Магазинчето беше някак странно и повече приличаше на поизоставен склад, пълен с различни стоки. Между рафтовете и стелажите се бутаха толкова много хора.Тук цареше някакво радостно оживление. До изхода стоеше една старица, която се усмихваше широко. Тя подаряваше усмивки и нежни погледи на всички. Погледнах я и я попитах:
– Извинете! Какво продават тук?
– Как какво? – учуди се старицата – Това, което е написано, това продават. Щастие мила! Щастие!
– А…под каква форма?
– Под каквато си избереш мила! Метри, килограми..на парче! – навярно съм изглеждала много глупаво, защото жената се засмя и продължи. – Ти не се съмнявай, дете, стоката е качествена! Тук съм постоянен клиент! Ще ти хареса
И жената излезе от магазина, а след нея се разнесе звън на камбанки. Към мен се приближи продавач в синя униформа с табелка на гърдите. На табелката пишеше „Михаил – Продавач на щастие”.
– Моля да ме извините за закъснението! Толкова купувачи има днес, море от работа! – извини се продавача на щастие Михаил – Вие виждам сте за първи път тук?
– А вие всичките си клиенти ли помните? – учудих се аз.
– Разбира се! След като е решил веднъж човек да бъде щастлив, обичайно става наш редовен клиент! – обясни Михаил.
– И в продуктите ви има много щастие? – със съмнение попитах аз.
– Ох защо само ви говоря! Разрешете ми да ви разведа из магазина и да ви покажа нашите стоки! – каза Михаил.
Той ме хвана под ръка и ме поведе из магазина.
– Обърнете внимание! Магически калейдоскоп! Придава яркост на живота! Постоянно сменя впечатленията, смесица от различни цветове, разнообразие от комбинации!
– Но това е просто играчка!– възразих аз .
– Ще се съгласите ли с мен, че живота е просто една сериозна игра? – попита Михаил.
– И още как! –потвърдих аз. – Само, ако можеха възрастните да играят като деца…
– Ами играйте! –предложи Михаил. – Кой може да ви спре вас възрастния човек?
– Ами имам задължения…работа. И какво ли още не. – унило възразих аз.
– Ами играйте и с това! Като начало сложете в чантата си калейдоскопа. И когато ви е скучно, тъжно или пък сте унили – отделете му минутка време. Ще видите как живота ще заблести в различни цветове.
– Ще помисля, — дипломатично отговорих аз.
– Тогава да продължим! – предложи Михаил. – Ще ви покажа в действие едно устройство за малки сапунени мехурчета. Погледнете! Колко са различни! И как отлитат!
– И какво? – не можех да схвана смисъла.
-Ама как „ и какво“? – радостно възкликна Михаил. – Всички ваши проблеми могат да отлитат като тези малки мехурчета. Леко! Красиво!Радостно!
– Ако можеха да отлитат така и в живота, – въздъхнах аз.
– Повечето от нашите проблеми са много преувеличени. Също като тези мехурчета. Научете се да се отнасяте към проблема като към тези малки мехурчета – погледнете ги, полюбувайте им се. Какви форми имат, какви цветове, размери – позволете им да отлетят! Ето така! – и той пусна още една серия сапунени мехурчета.
Не, този Михаил говореше странни неща. Но защо не ми се искаше да му повярвам! В него имаше нещо… много убедително.
– Възможно е и да има нещо вярно, – съгласих се аз. – Но повярвайте ми, че калейдоскопа и малките мехурчета, няма да ме направят щастлива. Все пак извинявайте.
– Тогава да отидем в отдел платове! Имаме невероятни платове, – сякаш нищо не можеше да огорчи Продавача на Щастие. – Напред към среща с Щастието!
И аз го последвах към следващата част на магазина. Там действително имаше разнообразни платове и тъкани в невероятни разцветки. Продавача на отдела обслужваше дама на средна възраст.
– Имате ли някакъв весел кретон? – питаше тя.
– Разбира се госпожо!Ето погледнете! – радостно отговори продавача, разстилайки пред нея нежно зелен кретон, на който бяха изобразени смешни танцуващи зайчета. Изключително весели! Дайте да се посмеем заедно!
И продавача се засмя първи, а след него и дамата. Те се заливаха от смях, явно доволни един от друг и от живота. Аз също неволно се усмихнах.
Ще си ушия весела престилка и кухненски ръкавици! И, когато приготвям обяд смешките ще попадат в храната. И цялото ми семейство ще бъде весело! – говореше дамата
Аз неволно се загледах в лицето й. То беше усмихнато. В ъгълчетата на устните й все едно се криеше вечна усмивка, а в очите й се четеше щастие.
– Понякога е достатъчно да си обкръжен от приятни вещи, тогава и живота ти става приятен – поясни Михаил.
– И просто така! – не можех да повярвам аз. – Но това са дреболии?
– Живота се състои от дребни неща, -поверително ми отговори Михаил. – И щастието се състои в дребните неща. Често казваме „Малко, но приятно“!. А представяте ли си,когато малките неща станат много?
– Представям си! – усмихнах се аз. – Това ще е щастие!
– Мисля, че вече разбрахте какви са нашите стоки! – усмихна ми се Продавача на Щастие Михаил. – Но това не е всичко! Да вървим по-нататък! Елате…елате..искам да ви покажа най-новия ни артикул! Голямата Книга на Щастието! Току що пристигна.
В книжния отдел имаше много книги, но Михаил не ме остави да разглеждам много. Той веднага пъхна в ръката ми симпатичен малък том в ярка обложка.. Аз го отворих и се учудих. Там нямаше нищо! Т.е. почти нищо: най-отгоре беше написано: „Днес беше най-щастливия ден в моя живот!!!“, а в края на страницата беше написано – „А утре ще бъде още по-хубав!“. А самата страница беше чиста и разграфена като тетрадка за първокласник. Разлиствах лист по лист – цялата книга беше такава.
– Е какво ще кажете? – гордо попита Михаил?
– Но тук нищо не е написано! – възмутих се аз.
– Разбира се! – потвърди Михаил. – В това е смисъла! Вие ще пишете сама.
– Как сама? – опулих се аз. – Аз не умея да пиша!
– Днес е така. Но утре това може да се промени, — загадъчно отговори Михаил. – Позволете ми да ви изнеса кратка лекция!
-Да, разбира се, – бях заинтригувана.
– Всеки ден е изпълнен с различни събития, едни ни харесват, а други– не. Колкото и да е странно, ние запомняме само „лошите“ събития, а хубавите не, защото те ни се струват в реда на нещата. В резултат нашето щастие е помрачено! Съгласна ли сте с мен?
– Да, наистина, — съгласих се аз. – Понякога някаква дреболия може да ти провали целия ден.
– Голямата Книга на Щастието ни предлага да тръгнем по противоположния път!Записваме в нея само щастливите събития. Не по малко от пет на ден! Може повече, но не и по-малко.
– А от къде ще събера толкова щастливи събития за един ден? – запротестирах аз.
– Позволете ми да не се съглася, не е толкова трудно, вие още не сте опитали, — възрази Продавача на Щастие. – Разбира се в първите дни ще се наложи да пренастроите вашето мислене на нова вълна. Но бързо ще се убедите, че това е много приятно!Опитайте, опитайте точно сега!Днес кое събитие беше за вас щастливо?
– Не знам, — измърморих аз. – Днес беше тежък ден.
– Получихте ли днес някаква травма?
– Ама какво говорите, — изплаших се аз .
– Какво щастие! Това и ще запишем, – зарадва се Михаил. – Днес изгубихте ли нещо?
– Да, изгубих важен документ, но след това го открих сред купищата хартия, — потвърдих аз.
– О, какво щастие! Наистина ли? – продължи обучението си Михаил.
– Наистина, — съгласих се аз. – Късмет е, че го открих.
– Е вече и сама можете да продължите, — поощри ме Михаил.
– Ами днес видях смешно кученце. Едно дебеличко с палтенце!Като в цирка. И собственичката му една дебеличка. Приличаха си!
– Ето! Забележително! Нещата идеално ви се получават!– похвали ме Михаил.
– О днес най-накрая предадох отчета си. Уморена съм, но свърших! – похвалих се аз.
– Ето четири , — пресметна Михаил. – Остана пети епизод. И така?
– Така, какво беше после? – мислех аз. – След това заваля. И аз тръгнах към къщи, а там ремонтираха пътя. Трябваше да обиколя от другия край.… Да! След това влязох във вашия чудесен магазин! – възкликнах аз. – Запишете!
– Прекрасно, — записа Продавача на Щастие. – Добре е,че включихте това в щастливите събития. И така имаме вече пет щастливи събития. Вашата Голяма Книга на Щастието вече се пише!
– И така всеки ден? – попитах аз. – А когато страниците свършат?
– През това време вашият разум ще е привикнал да определя щастливите събития автоматично, и не по пет на ден а много повече, – обобщи Михаил. – И вашия живот ще бъде изпълнен с щастие!
– Благодаря ви много!, — казах аз. – Ще взема тази книга!.
– Приемете я като подарък от нашия магазин, — изящно наклони глава Михаил. – Ние винаги подаряваме по нещо на новите ни клиенти.
– Какво щастие! – зарадвах се аз. – Благодаря ви!
– Ето ви и шестото щастливо събитие, — усмихна се Михаил.
– Да, разбира се! Ще взема също и устройството за унищожаване на проблеми и калейдоскопа за подсилване цветовете на живота! Ето седем и осем! – разапалих се аз.
– Много се радвам! Да ви ги опаковам ли в фирмен пакет?
– Да, моля, — помолих аз, все още усмихвайки се.
Пакета беше много симпатичен – оранжев, на големи бели точки. На него беше написано: “Ние сме обречени да бъдем щастливи!“ – Надписа много ми хареса.
Михаил ме изпрати до изхода. На вратата имаше красива табела „Изход – тук“. И табелата много ми хареса.
– Всички табелки на нашите врати са такива – съобщи Михаил. – За да не се забравя, че винаги има изход! Благодаря за покупките. Елате отново при нас!
– Обезателно ще дойда, — обещах аз. – Искам да купя и други неща.
– О, ние винаги се радваме на постоянните ни клиенти! – възхити се Михаил.
– Вероятно целия град идва тук? – попитах аз.
– За съжаление не! – огорчено каза Продавача на Щастие. – Което е странно, всички казват, че искат да бъдат щастливи, но не правят нищо за да са. Но ние работим над това! Усъвършенстваме асортимента, опаковките, реклами. Така, че винаги ще намерите за себе си нещо ново и интересно. Довиждане и бъдете щастливи!
Звънеца на изхода мелодично иззвъня и аз излязох на улицата. Душата ми пееше. По пътя за дома хората се обръщаха след мен. Навярно заради оранжевия пакет. А може би заради това, че не успях да се разделя с усмивката си. Може би сега сияех, като онази старица която срещнах на изхода. И това беше щастие.
– Девет! — машинално отбелязах аз. – Трябва да го запиша в моята Голяма Книга.

Ваша Деси!

Автор неизвестен /много е добър/, взето от интернет пространството

бутони към социални мрежи

Оставете коментар