Кореспонденция между Маша и Вселената 

-Мила Вселена! Пише ти Маша Ц. от гр.Москва. Аз много-много искам да бъда щастлива. Дай ми, моля те, мъж – любим и любещ, и дете от него, момченце, а аз, от мен да мине, няма да си сменям работата с друга, на която ще ми плащат повече и до която ще ми е по-удобно да пътувам. С уважение, Маша.

-Скъпа Маша! Честно казано, се почесах по тила, когато видях редовете за работата. Даже не знам какво да кажа. Маша, ти съвсем спокойно можеш да си смениш работата, пък аз междувременно ще ти потърся мъж. Късмет! Твоя Вселена.

-Уважаема Вселена! Благодаря ти за бързия отговор! Но… моята баба ми е казвала – който много получава, от него и много се изисква. Ами ако изведнъж получа и това, и другото, а ти в замяна ми отрежеш крака, докато преминавам през трамвайна линия, например? Не, я по-добре така да се разберем – аз си сменям работата, получавам мъж, но в замяна съм готова да живея цял живот под наем в панелка. Какво ще кажеш? Твоя МЦ

-Скъпа Машенка! Смях се с глас, като прочетох това за крака. Баба ти е имала предвид съвсем друго – от този, който е награден с много способности, таланти, знания и умения, хората очакват много. А на теб ти е отредено двустайно жилище в Подмосковието, купувай със здраве. Крака си го остави за себе си. Твоя Вселена.

-Скъпа Вселена! По принцип, се зарадвах, като прочетох за крака. НО: ще имам мъж, дете, любов, жилище и крак. В смисъл, кракА. Какво ще ти дължа за всичко това? Маша.

-Маша! Уффф… Защо разговаряш с мен така, все едно съм някаква данъчна служба? Молят ме – аз изпълнявам. Някога казвала ли съм ти, че ще ми дължиш каквото и да е? Вселена.

-Да! Т.е., не. Просто не може да бъде така, че да МОЖЕ всичко да е добре, разбираш ли? Аз цяла нощ плаках – платих вноската за жилището. Чудесно, с изглед към реката. Сигурно мъжът ми ще е урод. Кажи си направо. По принцип, съм готова за това. Маша.

-Скъпа Маша! Бъдещият ти мъж, разбира се, не е Ален Делон, но пък и няма да виси често пред огледалото. Напълно нормален мъж. Тези дни ще се срещнете. И да отговоря на въпроса ти: да, МОЖЕ всичко да е добре. По принцип, ми е напълно все едно дали ми поръчват нещо хубаво или лошо. Достатъчно е само човек да знае какво иска. Вселената.

-Уважаема Вселена! А може ли ДЪЛГО ВРЕМЕ всичко да е добре?… По принцип, ако продължава така пет години, съм съгласна и покривът да тече… Цунк, Маша Ц.

-Машенка, ще ти отговоря честно. Може да бъде дълго време. ДЪЛГО И ЕДНАКВО – не. Всичко ще се променя, не се променя само мъртвото. И когато се променя, ще ти се струва, че всичко е лошо. Временно. Цунк, Вселената.

-Вселено! Само не крака. Нека по-добре мъжът ми да хойка.

-Мария, престани да се пазариш като на арменски пазар, за бога! Аз не отговарям за съдбата, с това се занимават в друг филиал, имат си съвсем други задачи. Моята работа е да предоставя на човека всичко това, което той поиска. Никой няма да ти прати сметка. Ако толкова се тревожиш, можеш всеки ден да се разправяш с мъжа си. Ще започне да хойка. Шегувам се, недей да се разправяш с него!! Имам единствена молба: когато станеш напълно-напълно щастлива, ще ти се освободят сили. Ти шиеш прекрасно. Започни да се занимаваш с пачуърк, твоите изделия ще украсят всяка къща, ще радват хората. С уважение, В.

-Скъпа моя! Днес подскачах от радост. Разбира се! Ще направя всичко така, както кажеш. Аз СЪС СИГУРНОСТ ли няма да ти дължа нищо? Предложиха ми още по-хубава работа, а онзи младеж от кафето ме покани на среща. Йессс!! (не, това е невъзможно, това е невъзможно… купих си шевна машина) Целувам те!

-Скъпа Маша!
Всичко е наред. МОЖЕШ да правиш каквото искаш, в рамките на Заповедите и Наказателния кодекс. И никой няма да те наказва за това. Напротив. Ако не мрънкаш, ние всички (Управление № 4562223) само ще се радваме. Мрънкалата само увеличават ентропията, знаеш. И разправията с тях е голяма. Да си призная честно, аз от тях се обривам. Засега те оставям. Имам тука една поръчка за еднополови тризнаци, и пак се пазарят, предлагат си в замяна здравето. Притрябвало ми е тяхното здраве… Твоя Вселена. Пази си крака! Майтааап!

-Вселена, здрасти, как си там?
Нарекохме щерката Мира, в твоя чест (на руски Мироздание – Вселена).
Уших най-хубавото на света пачуърк покривало, спечелих първо място на една изложба и получих покана за събор на майстори по пачъурк в Бали. Заминаваме цялото семейство. Сутрин се събуждам, птички пеят…
Понякога си мисля – с какво заслужих такова щастие?
Твоя Маша. Поздрави от съпруга.

-Маша, здрасти!
Със смущение си признавам, че леко пообърках нещата със сина, който поръча, но гледам, че и така си щастлива.
Да си щастлив е нормално. Възприемай го не като подарък, от който ти секва дъхът, а като спокоен фон на твоя живот. А дъхът понякога секва от такива дребни неща, които всеки получава, без да моли за тях: това не е моя работа – да карам птичките да пеят под прозореца ти. Това по подразбиране се полага на всеки, нещо като базов пакет. Твоята работа е да ги чуеш и да почувстваш това, което чувстваш… Тази именно способност те прави щастлива.
Това е, нататък мисли сама…
Пиши, ако има нещо.
Твоя Вселена.

бутон за сайт

Оставете коментар