Колкото повече обичам себе си, толкова повече не понасям другите

Безусловната любов към мен означава ли и безусловна любов към другите или не е точно така?

Още от началото на 2019 година, все се въртя около една основна и дори вълшебна дума – осъзнатост. Осъзнатостта е в основата на всяка работа със и навътре в себе си. Осъзнатостта е будност за всичко, което правим и което се случва в момента. Осъзнатостта е способността да бъдем тук и сега в настоящия момент. Осъзнатостта е знанието, че аз сам случвам живота си, а той не другите ми го случват, както и не ми се случва случайно. Осъзнатостта е способността да виждаме знаците, да използваме възможностите и да сме част от синхроничността.

През целия януари месец, говорейки за Любовта към себе си, стигнахме и до обсъждане и дори реабилитирането на Егото. Ако Егото ни казва „Аз Съм”, то Душата казва „Ние сме”. Ако Егото ни дава личността, то Душата ни дава същността. И за да съществуваме и да живеем тук на Земята, те са неразривно свързани, не можем без цялостността, която съдържа и двете в баланс. Нито едното е само лошо, нито другото е само добро.

Ин и Ян

И така както в знака Ин и Ян, двете половини са в идеален баланс, като същевременно всяка една съдържа в себе си и част от другата половина. Също така и черното не е просто черно, и бялото не е само бяло, а и двете половинки съдържат различни поне 50 нюанса сиво 😉 Затова най-доброто, което можем да правим всеки път за подобряване на взаимоотношенията ни с другите е осъзнато да балансираме Егото и Душата. Да се наблюдаваме, да се хващаме сега кое взима превес в мен – моето его или моята душа и коя енергия да увелича за балансиране?

Свободната воля на всеки е един от най-силните духовни закони, който се спазва и от ангели, и от духовни водачи, и от Бог (каквото и име да му даваме), и би било добре да се научим да спазваме и ние хората. Именно този закон дава правото на всеки да бъде себе си, да прави сам изборите си, да взема сам решенията си и да носи сам отговорността за взетите от него решения. Както знаем ангелите са постоянно край нас и в готовност да ни помогнат, те знаят и кое е най-доброто за нас, но въпреки това, стоят като на полусъединител и чакат нашето разрешение било то чрез молба или чрез призоваване. И така както те, въпреки силата, която имат се съобразяват с нашата свободна воля, така и ние трябва да приемем правото на свободна на всеки един човек около нас. Дори и да си мислим, че знаем кое е най-добро за наш близък, не бива да забравяме, че ние само си мислим това, и че всеки има правото сам да решава за себе си и за живота си.  Във всеки един момент всеки един човек  прави най-доброто, на което е способен – както аз, така и всеки друг човек на Земята.


„Спокойствието на душата зависи от способността да се довериш.” Петър Дънов

Трета чакра, която се намира в Слънчевия сплит, аз лично я наричам Лична сила. Тя отговаря именно за различните проявления на нашата лична сила, за свободната ни воля, за начина, по който действаме спрямо другите.

Именно доверието е онова, което не ни достига, за да приемем другите такива, каквито са с тяхната свободна воля. Защото доверието означава вярата в добрите намерения на някого. А кое ни пречи да се доверим на другите, за да приемем тяхната свободна воля, като най-правилна им към момента? Противоположно на доверието е контролът. Контролът е този, който ни кара да имаме едни или други изисквания към хората около нас, да предполагаме кое би било най-доброто им действие. И колкото по-близо до нас са тези хора, толкова повече изисквания имаме към тях. „Аз постъпвам така и така в подобни ситуации, което е най-добрия начин за действие. Следователно – логично е и той/тя да постъпи така с мен в следващ подобен момент.” И така изискванията се превръщат в очаквания, които ние имаме към ближните си. И не съобразявайки се със свободната воля на всеки, смятаме, че имаме право на всичките си очаквания към другите. Така неминуемо от различните очаквания получаваме само и единствено разочарования. Защо разочарования? Защото реално полученото не съвпада с очакваното от нас. А полученото може да бъде дори много по-добро от очакваното, но понеже не съвпадат, носи разочарование вместо радост. А всъщност – Аз нося отговорност за всичко това, което мисля, говоря, действам, случвам. А за всичко онова, което ти мислиш, говориш, действаш към мен – това си е твоята работа, твоята отговорност, или казано още по-силно – твоята карма.


„Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност.”

Защо още ние трудно понасяме другите около нас? Защото не можем да приемем техните минуси и недостатъци. Не можем, защото отказваме да приемем, че такива или подобни минуси и недостатъци имаме и ние. Нали знаете какво казват психолозите: „Това, което не харесвам у другите, е онова, което не смея да си призная, че нося дълбоко и в себе си.” Връщайки се за малко към началото на статията, когато говорих за цялостността, ще напомня, че тя се състои от двете неизменно свързани в едно половинки на доброто и лошото. Истината е, че ако бяхме идеални само добри същества, нямаше да сме тук на Земята. А щом сме тук и живеем, значи ние сме едно цяло с всички свои добри и лоши качества. Ние значи аз, ние значи ти, ние значи той, ние значи тя, ние значи всеки жив човек тук. Лошото, черното не са тук на земята, за да се боим от тях, те са тук, за да изпълнят нашата цялостност. Как ще разбереш, че има ден, ако нямаше нощ? Сама по себе си нощта не е лоша, тя ни е нужна, тя ни помага, да отпочиваме и спим по-добре. Същото е и с всички онези качества, които мислим за лоши или за недостатъци. Те са в нас, понякога ни дразнят, а понякога ни и помагат. Сами по себе си те не са лоши и колкото по-безусловно ги приемем, толкова по-безусловно ще се приемем себе си такива, каквито сме. И ще приемем и всички ближни такива, каквито са – с техните минуси и с техните недостатъци, с тяхното право да бъдат такива, каквито наистина са.

Горе долу така стоят нещата и с начина, по който гледаме и на своите грешки и неуспехи или казано още по-силно – провали. А всъщност Провалите са белег на инициативност. Развитието и пътят напред предполагат не само да знаеш и разбираш нещата, не само да осъзнаваш какво трябва да направиш, но и да преминеш към действие. Така както се отнасяме към своите грешки, така се отнасяме и към чуждите грешки и неуспехи, но с по-голяма сила. Защото грешките могат да водят до вина, до виновни или до наказания. А грешките може и да бъдат просто уроци, които ни учат и развиват. Както и неуспехите могат да бъдат поредните стъпки към успеха.

И какво от това, че имаме недостатъци? Когато именно несъвършенствата ни дават нашата специфичност и собствен личен блясък. И какво от това, че имаме неуспехи и провали? Когато всички мои провали са ме направили човека, който съм сега! Всичко зависи от начина по който гледаме на тях. Затова – Фокусирай се върху доброто и върху успехите своите или чуждите. Нека намираме все по-често за какво да сме благодарни – на себе си, на другите, на своите качества, за качествата на другите, за всеки научен урок в този живот. Нека се наслаждаваме на себе си – на качествата на душата и тялото. Когато знаем стойността си, можем да признаем и тази на другите, без да имаме нужда да се състезаваме, сравняваме и оценяваме чрез тях.

Взаимоотношенията с другите са понякога по-сложна, понякога не толкова трудна област от живота. Но когато разберем, че нямаме правото да съдим никого, просто, защото не сме били в неговите обувки, и защото не знаем какво наистина го е накарало да постъпи по даден начин, всичко се приема по-лесно. „Първото правило, което трябва да прилагате в отношенията си с хората, е да намирате във всеки човек по една добра черта – най-силната, която го отличава от всички хора. Търсете доброто в човека и не се страхувайте. Щом държите доброто в съзнанието си, той ще бъде винаги добре разположен към вас.” Петър Дънов

Затова завършвам статията с едно предизвикателство към теб:

Още сега докато четеш и от утре насетне няколко поредни дни, всеки ден, намирай поне по едно добро качество или по едно добро дело у себе си първо, после и у всеки друг (или поне у най-близките си). Благодари на себе си и на него / нея  за това добро. Просто така заради себе си, се зареди с нещо добро!

И следващия път, когато се подразниш на някого, потърси нещо добро у него, нещо, което харесваш. Бъди осъзнат в момента, в който се подразниш и обърни фокуса си! Сигурна съм, че ще успееш да намериш – каквото и да е, но да е добро. И му благодари наум за това му добро.

бутон за сайт

Оставете коментар