Емоциите – нектарът на живота

Повтарянето на едни и същи мисли и произтичащите от тях действия с тяхното въздействие върху нас, образува нашите вярвания и убеждения.


Оказва се, че по същия начин действаме и със своите емоции. Повтаряме си едни и същи емоции, създаваме си емоционални модели, към които сме склонни да се връщаме като към нещо близко и познато. Т.е. вкопчваме се в тази емоция и с лекота прибягваме до нея по всяко време, като създаваме обстоятелства, с които утвърждаваме и пресъздаваме въпросната емоция, защото тя ни е близка и позната. И само осъзнаването на тези емоционални модели може да ни помогне да излезем от кръговото им повтаряне и промяната им.

Няма правилни и грешни емоции, всички те са нектара на живота.

Слагайки отрицателния знак на мисли, на емоции, на ситуации, на хора дори, ние се опитваме да ги премахнем от живота си. Или пък изпитвайки щастливи и радостни „добри“ емоции, се опитваме да ги задържим за по-дълго време. Без дори да си даваме сметка за необходимостта както на добрите, така и на лошите емоции. Лошите случаи в живота ни са най-силните ни уроци. Не можем без тях, нямаше да израстваме и да се развиваме, те са част от цялото. Няма как да разберем какво е радостта, ако не знаем какво е тъгата. Няма щастие без нещастие.

„И това ще мине!“ Не напразно пише на Соломоновия пръстен в старата притча. Каквото и да се случва в момента – тъга или нещастие да те разкъсва болезнено или пък щастие да те въздига в облаците знай и помни, че „И това ще мине!“ .

Водата има своя кръговрат – дъжд – земя – морета и океани – изпарения – облаци – дъжд – отново и отново. И дъждът само по себе си не е лош, въпреки, че ни мокри или понякога ни къпят колите преминавайки през локвите край нас. Дъждът е живот за земята, за цветята, за природата, за дъгата … Водата като земна стихия символизира нашите емоции. Както водата е в постоянно движение и има своя кръговрат, така и емоциите не бива да се застояват дълго, защото заблатяват.


Ние не можем винаги да избираме обстоятелствата в живота си, но можем да избираме какво значение да придадем на тези обстоятелства и събития. Значимостта произтича от нас самите. И повтаряемостта на ситуациите в живота ни се случва, докато не си научим урока и не променим значението, което придаваме на дадения урок. Дали ще бягаме и ще се крием от дъжда или ще му се радваме, докато усещаме напоителната му сила 😉

Помните ли сцената от филма „Град на ангели“, в която Никълъс Кейдж молеше Мег Райън да му опише емоцията от яденето на круша. Това е смисълът на живота тук на Земята – ДА ИЗПИТВАМЕ РАЗЛИЧНИ ЕМОЦИИ. Емоциите са нашите пътеводни знаци в пътя на живота – те ни показват кое ни действа добре и кое – не, кое е правилното за нас и кое – не. Няма правилни и грешни емоции, всички те са нектара на живота. И всички те трябва свободно да преминават през нас, да влизат и да излизат като през куха тръба, без да се опитваме да ги задържаме.

сподели бутон

Оставете коментар