Да прегърнем промяната

  Промяната – тъй жадувана понякога и толкова плашеща за предприемане!

Какво е онова, което ни плаши в промяната? Неизвестността на новото – не знаенето какво идва, какво ще последва, какво ще ни донесе. А старото, макар и лошо ни е познато, навикнали сме с него, знаем какво можем да очакваме от старото и знайно ни положение. Винаги новото идва в живота ни, когато сме направили място за него и първо сме се освободили от нещо старо, т.е. първо започваме с почистването на старото. Първо една врата от живота ни се затваря, едва след това безброй други нови врати се отварят. Трябва да стана и да изляза от стаята в която се намирам сега, за да видя колко още врати и нови стаи има в помещението на живота.

А промяната е неизбежна част от нашия живот, толкова колкото сигурна е смяната на сезоните, сигурно е порастването на детето. Струва ли си от страх от падане, детето да не проходи? Или от страх от промяна на средата, детето да си остане в детската градина дори в училищна възраст? А когато ние сами се съпротивляваме на промяната, животът ни я налага без нашето изрично желание да я постигнем.

Какво прави промяната толкова важна част от живота ти? Защо за теб е важно промяната да настъпва регулярно в живота ти? Какво са ни донесли всички минали промени в живота ни? Това са въпроси, на които е добре да потърсим отговорите още в началото на нашия преглед на взаимоотношенията ни с промяната.

Защо толкова се съпротивляваме на промяната?

Съпротивата към промяната може да бъде с цел да се осуети или забави опита за промяна – от интелигентно, тънко и невидимо подкопаване на промяната, до активни действия с цел задържане на старото и познато, та макар и да е нещо лошо. Обикновено съпротивите могат да се разделят на такава към съдържанието на промяната или такава към процеса на промяната. Човек трябва да осъзнава важността и силата на съпротивата, за да може да реагира адекватно като противодействие. Продължавайки да дълбаем в съпротивата, неминуемо стигаме и до истинският виновник – страхът от промяна.

Как можем да се справим със страха от промяна?

„Разстоянието между искам и не мога се нарича страх.“ Първо е добре да си отговорим на скрития под повъхността въпрос – Кой е онзи страх, който стои зад страхът ти към промяната? От какво конкретно те е страх в този конкретен случай на промяна? Колкото повече конкретизираме нашите страхове, толкова повече ги смаляваме и естествено толкова по-НЕстрашни стават. Какво го изкарва на дневен ред именно сега този ти страх? Защо ти е важно именно сега да се справиш с този си страх? Следва моментът, в който да развихриш смело своето въображение, знаейки, че все пак то е само в твоята глава и ти си този, който го управлява! Какво губиш имайки го този си страх? Каква цена му плащаш, оставяйки този страх да те контролира? А какво би било ако го нямаше този твой конкретен страх? Как би изглеждал живота ти без този ти страх да те спира към промяна? Представи си перфектния сценарий! Когато си готов, върни се тук и сега, благодари на своето въображение за двата варианта, които ти даде. И още сега реши – Каква малка стъпка можеш предприемеш още днес? Нещо наистина малко и конкретно, което колкото и малко да е, може да те доближи до перфектния ти сценарии от преди? А с какво би я подкрепил и утре? Усети накъде вървя, нали? Така както като деца се учехме всеки ден отново и отново да караме колелото, докато стигнем дотам, че действията да станат съвсем механични и да не ни плаши нито качването на колелото, нито завиването наобратно, така можеш и сега да правиш своите малки конкретни стъпчици докато ги интегрираш в своите действия и вече конкретния страх не стои насреща ти като стена.

Една от вълшебните думички за справяне със страховете към промяната е адаптацията.

Адаптацията изисква първо приемане на реалността, такава каквато е тук и сега. Едва след като сме приели реалността следва най-трудната – поемане на отговорността за търсене на решения. А от тези решения ще последват и нашите действия. Едва стигайки до действията отново и отново, осъзнаваме, че всъщност ресурсите ни са безкрайни. Именно действията са онази особеност от адаптацията, която я разграничава от примиряването. Все още много хора се съпротивляват на приемането, приравнявайки го с примиряването. А всъщност разликата е много голяма и тя е именно в действията.

Какви са онези конкретни твои действия, които можеш да предприемеш още сега, за да се адаптираш, вместо да се примириш с нежелана от теб ситуация?

Ако имаш нужда от подкрепа по пътя си към промяна, мога да съм ти полезна чрез коучинг или чрез различните видове терапии, които предлагам в Центъра. Поеми отговорността за своята промяна и се свържи с мен, опитай и ще разбереш, че промяната изглежда страшна само докато се опитваш да задържиш познатото!

бутони за споделяне

Оставете коментар